Мали › Сегу

След още няколко дни стигнахме до Сегу. Това е столицата на отдавна несъществуващата империя Бамбара. Старият град е бил от другата северозападна страна на река Нигер, а Нигер е тази африканска река, за която споменава още “бащата на историята” – Херодот. И 2000 години след смъртта му европейците не са знаели дали Нигер се влива в Атлантика, Нил или езерото Чад. Имало е предположение, че реката просто изчезва в пустинята и едва през 19 век шотландският изследовател Мунго Парк стига до Сегу и пуска кратунка във водите на Нигер, за да установи посоката на течението й. “На изток, на изток – тя тече на изток” са първите възгласи на първия европеец стигнал до нея. След още 5-6 години Мунго Парк намира и смъртта си плавайки на сал по долното течение на реката в днешна Нигерия. Водите на Нигер и при Сегу и при Мопти са доста бавни и духа ли вятър направо е невъзможно да видиш течението – затова е била нужна кратунката – а ние се качихме на лодка за местните, задвижвана от дете с дълъг прът. Беше сутрин и още сравнително студено, а до Теди дремеше момче, което си беше изхлузило ръцете от ръкавите за да топли и дланите под ризата. Не помня вече дали от моторница или нещо друго, но по едно време се вдигнаха силни вълни и лодката се заклатушка. Всички седяхме на греди, а негърът с празните ръкави се капична назад и остана да виси с главата надолу ококорил очи. Опитите му да се хване за нещо само издуваха блузата отвътре и правеха гледката още по-смешна. Някои неща предизвикват спонтанен смях навсякъде и у всички. А пред нас се возеше амбулантен търговец, който през това време изми старателно цялата си стока в реката. Стигнахме до северозападния бряг, а там пастирите на Мали – туарези и фулани – бяха подкарали огромни стада от крави на водопой. Наоколо имаше ветриловидни палми и вкусни лимонови дръвчета, но сега беше сухият сезон – половината от тях сигурно стърчат от водите, когато почнат дъждовете и реката стане плавателна. Същото положение е и в Мопти, където срещу града има остров. На острова има поне няколко малки селца, а гробищата им се намират в най-високата точка, за да не ги отнесат сезонните наводнения.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания