Мали › Манантали
Стигнах и до Бафулабе, което е едно малко село на река Сенегал. Имах някакви планове за района, но бях прекалено изморен и не можах да ги осъществя. На главния площад на селото има кръгово движение със статуя на хипопотам (както и в Бамако), а тези животни са на почит в Мали – дума, която на езика бамбара също значи хипопотам. Според легендата хипопотамите някога излизали от реката и говорели мъдри неща на хората, а техните наследници днес се наричат малинки (не стават за ядене) и са само част от многобройните етноси на страната. Преди Бафулабе реките Бакой и Бафинг се сливат във величествения Сенегал, а аз потеглих с камион към Манантали – село на Бафинг. В селото учудващо имаше и ток и вода в изобилие, а загадката се разкри на следващия ден, когато стигнах до едноименния язовир. Огромната му стена спира водите от сто километра на юг, над селото има електроцентрала, а язовирът регулира нивото на реката и селското стопанство в Мали, Сенегал и Мавритания. По язовирната стена се разхождаха двама пазачи и единият от тях много се учуди, когато изникнах под носа му без да ме забележи. Не съм ли знаел, че това е охраняван обект? Първо записа само данните от паспорта ми, но после размисли и каза – “Айде сега с мен в полицията.” Явно беше съвестен човек. Отидохме заедно в полицията, а те ми дръпнаха едно конско, но след броени минути ме пуснаха без дори да си поискат бакшиш. Пазачът ме изпроводи до шосето, а аз тръгнах нагоре, минах през гора и по някое време излезнах на хълм около 200 метра над стената. От там се откри изключителна панорамна гледка, синята вода и острови се виждаха на десетки километри на юг, а местността като цяло бе безлюдна и имаше голям потенциал за туризъм. Последва още една спирка в град Кита, а в околностите му има интересни скали и баири, които могат да се обиколят за 1-2 дни. Най-накрая потеглих и към Бамако, за да посрещам гости от далечна България.
Снимки от всички пътувания
 |