Мали › водопадите Фелу

Една съвсем близка атракция тук беше “Chutes de Felou”, а след Гвинея вече знаех, че става въпрос за водопади. Тръгнах натам пеша с надеждата да хвана стоп и само няколкостотин метра извън града ми спря цистерна. По пътя бяха разхвърляни купчини пясък и тъкмо да попитам накъде са се запътили, единият от екипажа скочи на пътя, извади маркуча и започна да полива. Историята се изясни – за посещението на президента вече втори ден зариваха пътните дупки с пясък, цистерната сновеше между Кей и река Сенегал и поливаше запълнените дупки, а после валяк минаваше и утъпкваше майсторията. Така на другия ден “негово демократично височество” г-н Туре можеше да мине от тук на мерцедес и да разгледа още едно село в милата си татковина. Цистерната ме остави в село Медина, а от там до водопадите е по-малко от час пеша. Под водопадите има ВЕЦ, а до тях негри и негърки се къпят голи в каналите без да изпитват и частица от свенливостта присъща по принцип на мюсюлманите. Водопадите са ниски и на няколко прага, но затова пък река Сенегал тук е особено пълноводна и напомня на рейнските водопади при Shafhausen в Швейцария. Около реката има някакви зачатъци на селско стопанство, но само на места са прокопани канали и често хората поливат лехи на 5 метра от водата с лейки. Може би местните наблягат повече на животновъдството, защото около Сенегал идват на водопой огромни кози стада, но както и да е… Стигнах обратно до Медина и малко след селото хванах пак цистерната на стоп, но тя се върна за вода над селото, напълни резервоарите и ме остави на няколко километра преди Кей, където имаше доста за поливане. Продължих пеша към града, минах под железопътен мост и малко след това заваля дъжд. Реших да използвам възможността и да поспя под моста, а след един час се събудих и вече по сухото се прибрах. Леви, десни, леви, десни се чуваше отдалеч, а децата пред стаята ми правеха генералната репетиция, облечени в кафяви панталони и сини ризи.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания