Мали › среща с Домосед

Така се прибрахме обратно в Бамако. След още 3-4 дни домашният ми живот и уют свършиха, а Теди замина обратно за България. Преместих се пак в “дупката” при доктор Мбайе и той много се изненада, че още съм в Бамако. Намерих “частен” зъболекар и пооправих зъбите си, а като първи здравословен проблем досега (с изключение на едно гвинейско разстройство) петите ми се нацепиха от сухия климат и вместо с джапанки трябваше да ходя с чорапи и сандали. Някъде от Догон се започна и една дълга късметлийска серия – мотори падаха на сантиметри от краката ми, кокосови орехи падаха покрай тиквата ми, автомобили минаваха застрашително близо – без късмет най-малкото щях да счупя някой друг кокал. А в последния ден от пътуването се срещнахме с Димитър Домосед (линк към пътеписи от Димитър) и изпихме по няколко бири в приятна маларична атмосфера. Той летеше на другия ден за Сенегал, а аз имах намерението да стигна до границата с Буркина Фасо. Изглеждаше адски логично, че се засякохме точно тук, а аз разбрах, че Димитър наистина е голям домосед. Както и че домът му е навсякъде по света, за разлика от моят, който винаги е някъде зад хоризонта – което в края на краищата е едно и също…

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания