Пристигнах в Мали на втория месец от африканската си одисея. Вече бях свикнал със самотата, но понякога монолозите и тананикането на български песни писваха и тогава се събирах за по 3-4 дни с някой друг пътник като мен. Всичко това щеше коренно да се промени, защото само след десетина дни пристигаше Теди. Искахме да изкараме заедно празниците и уговорихме среща на летището в Бамако, а междувременно аз направих първи стъпки из страната. Харесах си пътя по река Сенегал, намерих автобус и се изстрелях на 600 км от столицата. Единствения недостатък на африканските автобуси е, че те никога не могат да се напълнят до край и спират на всеки махащ с ръка, но към 12 през нощта стигнахме и до Кайес – град на река Сенегал малко преди границата с едноименната държава. След още половин час бях в младежкия клуб до гарата и въпреки, че вече не съм младеж ме подслониха в стая с матрак. Нямаше вода и тоалетна така че си казах – “Както е тръгнало от утре почвам да спя под мостовете”, но ударих една бира с местните, вдигнах настроението и заспах.