Мали › Аид ал Кабир
Наближи Табаски. С тази дума тук наричат арабския “Аид ал Кабир” (Аид ал Адха) или турския “Курбан Байрам” – празника на жертвоприношението. Перефразирано от Библията, в този ден Аллах изпитал готовността на Ибрахим (Аврам) да пожертва първородния си син Исмаил – бащата на всички араби. Не беше нужно да търсим дълго из Мопти днешните мюсюлмански жертвоприношения – бе достатъчно да тръгнем срещу течението на някоя кървава диря и канавката ни отвеждаше до мястото. Воала. Почти из целия стар квартал на града се виждаше този масов геноцид на кози. Месарите забиваха дълги кинжали в гърлата на животните, после майсторски надуваха труповете и одираха кожите (парите от тях отиват за благотворителни цели), част от месото се подарява на джамията за бедните, а децата като последна брънка във веригата се ровеха из червата и старателно ги почистваха от изпражнения. Забравих да спомена, че главата на животното трябва да сочи към Мека по време на ритуала и цялата кръв трябва да изтече – иначе месото няма да е халал (чисто – арабски). По време на Курбана нищо в града не работеше. Ходехме до пазара, за да намерим нещо за ядене, а многобройните сергии за какво ли не, от които ежедневно ни писваше бяха просто изчезнали. Нямаше ни кафеджии, ни рибари, всички седяха по къщите и поглъщаха несметни количества месо, а децата се гонеха омазани с лой и се замеряха с кокали. Мюсюлманските празници са фиксирани според лунния календар и всяка година отиват с по 11 дни назад, но този път Табаски съвпадна с Нова Година, която тук не е толкова голям празник. Тъй като Мопти е общо-взето туристическо градче, в центъра му имаше вдигната сцена и телевизията от Бамако бе дошла да снима концерта, но купон не се получи – певците пееха престорено по 5 минути за пред камерите и после почиваха и говореха по половин час. Малко преди 2007 година повечето от местните и туристите вече хъркаха.
Снимки от всички пътувания
 |