Споменах местните кафеджии, но това може да събуди неправилни асоциации у читателя, затова дължа едно по-подробно описание. Кафеджийницата е маса, дълга около 1-2 метра. До масата е сложена пейка, а някъде отзад има здрав шкаф, в който кафеджията привечер заключва стоката си. На масата има 5-6 чаши и няколко ламаринени кутии – кутия нескафе, кутия за захар, кутия със сухо мляко “Нидо” и кутия с течно байгън-захарно мляко “Джиго”. Освен това има една картонена кутия с чай (Липтон – пакетчета) и опаковка китайски зелен чай. Също канче за топла вода. На земята има две кофи, в които се измиват чашите, а до тях – бидон с питейна вода от река Нигер. Освен това кафеджията продава и хляб на франзели, а понякога прави и омлет. Процедурата за правене на кафе е следната – взима се чаша, топва се в мръсната и после се изплаква в по-чистата кофа. В нея се слага лъжичка кафе, после се сипва вряла вода на 1/2 от чашата и после се допълва “Джиго” до горе. Всичко става изключително сладко, но това не е учудващо, защото закуската на малиеца примерно е половинка франзела и чаша висококалорично кафе. Кафето и млякото се забъркват докато се получи каймак и след това всичко е готово за консумация. Когато на пейката освен теб е седнал само още един човек (с който взаимно се уравновесявате), ти чукаш два пъти по дървото преди да се изправиш. Това сигнализира – “виж ме, аз ставам” – за да може другият да се настани по към средата и да не изпадне от края.