Мали › среща с Теди
По някое време пристигна и Теди – с 1 час закъснение и раница, която не бе се загубила. Настанихме се в хотел с 2-3 категории над моите дупки, а от раницата се запрескачаха луканки, шоколади, сирена и напитки – все неща чиито вкусове бях забравил. Вдигнахме празнична трапеза, поговорихме за изминалите месеци и общо-взето се срещнахме някъде на средата между България и Африка. Тя идваше от зимата в лятото, всичко й бе ново и интересно, а аз все едно също бях в отпуска от пътуването си и сякаш почти се намирах вкъщи – наличието на близък човек, на хубава стая, на обилно ядене и 43 градусов алкохол събуждаше прекалено неафрикански асоциации. Даже през следващите дни в Бамако имах чувството, че не съм в Мали, а просто сме излезли заедно на разходка из някой по-екзотичен квартал на София. Посетихме черквата за коледната служба, побъбрихме с малкото християни от тези краища на Африка и изведнъж се усетих, че ми е по-интересно да наблюдавам Мали през нейните очи, защото впечатленията й бяха по-чисти и по-необременени от моите. Някой беше казал – “Човек може да опише най-добре една страна в първите 10 дни от престоя си. През този период гледната точка на разказвача и слушателя е все още една и съща. По-нататък разказвачът постепенно свиква с необичайното и започва да говори на чужд език.”
Снимки от всички пътувания
 |