Йемен › Тилла
Дойде време за провинцията и като първа цел набелязах няколко селца на 50 км от столицата. До там имаше само едно КПП, а пътят бе идеален и сравнително бързо стигнах до Тилла – в подножието на характерна скала, чийто връх въпреки отвесните си пясъчници бе опасан с крепостна стена. Намерих сина на имама, който отвори портата на крепостта, а той нямаше в себе си ресто за входната такса, така че взех ключовете като гаранция, че ще си получа парите обратно. Разбрахме се да се срещнем пак след 3 часа на същото място и после запраших нагоре. Казах едно здрасти на „Атанас БГ”, подписан върху листо от кактус и за 20 минути се изкачих до равна площадка с няколко кули и порутени зидове. Единствената незапусната сграда бе джамията, а до нея имаше и 3-4 резервоара с плитка, зеленясала вода, събирана от дъждовете. Навремето валяло повече и водните запаси били достатъчни за онези 300-400 войника, които не допуснали турците през нито един период от набезите им на Арабския полуостров. Но повечето подобни крепости по йеменските върхове станали отживелица с появата на бомбардировачите. Във всички посоки се откриха гледки на пожълтели терасирани хълмове, зидани и подсилвани сигурно с десетилетия, които за разлика от индонезийските бяха прашни, сухи, сякаш мъртви. Но дъждовният сезон – казваха местните – пременял терасите в зелено и околностите изглеждали като градина.
Снимки от всички пътувания
 |