Йемен › Конфликта
Едва ли някога ще си изясня следния феномен – в размирните райони живеят предимно мирни индивиди. Точно в конфликтни страни като Судан, Колумбия, Пакистан или Йемен, човек попада на странно истински и достолепни хора. Сякаш липсата на меркантилност, алчност и фалш е предпоставка за война, катаклизми и мизерия. Писал съм вече за срещите си по катарактите на Нил и за гостоприемството на хунзите в Каракорум, както и за онова неподправено уважение към непознатия в по-несигурните планински местности на Андите. Арабите в Йемен се оказаха по подобен начин и ненатрапчиви и непридирчиви, но в същото време готови за безвъзмездна услуга, стига да завържеш елементарен контакт и да ги попиташ/помолиш за каквото и да било. Контрастът между агресивните нрави в съседна Етиопия и благия характер (направо граничещ с нежност) на йеменци е неочакван, особено като се има предвид, че с изключение на религията, тези два народа (имайки предвид семитите в Етиопия) са исторически свързани и близки по всякакъв друг начин. Дори един от местните психопати ме очарова с любезността и гостоприемството си, но за него – по-късно. Конфликтите в страната са прекалено широкоспектърни, за да не им отделя няколко думи. Както в мнозина други общества, най-важната принадлежност в Йемен е племенната. Старейшини решават бъдещето на своя клан и старейшини сключват съюзи с другите старейшини. Това е причината, че племената имат строго определена шиитска или сунитска идентичност, дори тя да остава леко на заден план. Но вследствие – бунтовниците в провинция Саада, които са шиити (признаващи до 5-ия имам) биват финансирани от Иран във войната си срещу Саудитска Арабия и Йемен, чийто президент Али Абдула Салех също е шиит. Стига се до там, че много от местните ненавиждат Иран доста повече от Израел, което не е странно – в Иран пък мнозина уважават имам Хюсеин повече от Мохамед – изобщо религиозна толерантност от всякъде… До преди 50 години начело на феодален Йемен стоял имам с достатъчен брой поддръжници, но след преврата от 1962 г. като нов играч в местната политика изникват и военните. Като добавим ролята на Египет, Еритрея и Етиопия и колониалното британско минало в Аден, а още повече съветските интереси в Народно-Демократична Република Йемен, породили силна соц-партия с няколко фракции, конфликтите в Йемен заприличват на калейдоскоп, засенчващ много други сблъсъци по света. Може би единствено Майка Тереза не е човъркала из йеменската политика, но тя отдавна е мъртва, а днес поредният пишман-колонизатор и баш-полицай точи зъби за тази горчива баница. Логично е, че на най-низше място в йерархията остава държавата. Повечето от йеменците споделяха, че след като си отиде Али Абдула Салех ще има гражданска война, защото той е човекът, който крепи крехкото равновесие в страната. Салех е човекът който знае кога да бъде добър, зъл, гаден или безкомпромисен с десетките племена, старейшини, ислямисти, комунисти и генерали, а той вече отива към седемдесетте.
Снимки от всички пътувания
 |