Поради липса на кораб прелетях до Сокотра. Ето къде били туристите. Подобно на автобус, самолетът от Санаа спира и в Аден и в Мукала преди да измине последните 500 км над Арабско море и да кацне на острова. Голяма част от групите идва директно от столицата без изобщо да разгледа страната, което донякъде е разбираемо – все пак Сокотра е най-спокойната част от Йемен. По крайбрежната ивица се виждат десетки ръждясали руски танкове с дула насочени към морето, а наоколо има и военни бази, вдъхващи респект в пиратите. Други пирати са фиксирали цените на микробусите десеторно по-скъпо на летището, но е достатъчно да се придвижиш само на километър към главното шосе, където сноват маршрутки, изобщо не споменати в пътеводителите. Разквартирувах се в главния град – Хадибо – с единствените 3-4 хотела на острова. На юг се откриха варовични масиви, високи към 1500 м. и с решението да поскитам там още на следващия ден, за няколко часа открих началото на пътеката. В Хадибо има и пазар и магазини, но предчувствайки солените цени се бях запасил с всичко освен вода от Аден. Единствените неизвестни бяха какво ще пия след първия ден и колко агресивни ще са комарите. Без да искам бях почупил филтъра още на пристигане в Санаа и мислех да ползвам йод за пречистване на водата, но се оказа, че езерата и ручеите са почти стерилни. На следващия ден станах в 5 и по тъмно хванах пътя. Само след час и половина бях в подножието на планините.