Стигнах до Манака след половин ден, изминал в чакане да се съберат хора за директното такси до там. Пътници идваха, посядаха в пежото и само след час лениво си тръгваха, а до нас колите към Худейда потегляха през 20 минути. Принудих се да платя цялата тарифа за Худейда (два пъти повече) и едва късно след обяд бях на 5 км от Манака – в подножието на стръмен баир. Оказа се, че стопът в Йемен вървял сравнително лесно – в последствие даже на няколко пъти попадах на хора, незаинтересовани от пари. Шосето от Санаа в посока Червено море минава покрай планинския първенец на страната – Джебел ал Наби ал Шуайб (3600 м) – но пейзажът около него е все така платовиден и невзрачен. Едва малко преди Манака плоските чукари се поразчупват и мощни зъбери изплуват от към юг. После спускайки се към Червено море, автомобилите продължават в ждрелото на река, чието корито постепенно се изпълва с вода. В най-тясната част от каньона, под отвесни камъни над асфалта през 100 метра са застопорени инвалидни колички на просяци, изглеждащи резистентни към катастрофи и каменопади. Както в Африка и тук местата при задръстване, стеснение, спящ полицай или ремонтна бригада се запълват веднага от амбулантни търговци, гладни лентяи, деца продаващи кърпички и сеирджии – където колите се движат бавно, търговията върви бързо.