Ноември – Декември 2009
5 Декември, Санаа. Излизам от хотела и минавам за последен път покрай бариера на военните в лабиринта от тесни пазарски улици около Мидан ат Тахрир. След няколко минути съм на малкия площад пред пощата, където от десетки маси под оскъдната светлина на крушки се носи познатото ухание на фасулия, фул и парещ йеменски хляб. Сядам до мъж с къносана брада и почти моментално идва келнер. “Уахид кибда, хубз у шай халиб” (дроб, хляб и чай с мляко) ще е менюто за тази вечер, а след още няколко минути отпращам найлоновата покривка и пластмасовата чаша, която поднасят на чужденци. Вместо нея пълня с вода металното канче (по едно на всяка маса) и отпивам няколко глътки. Протягам се за чашата чай, минаваща на табла покрай мен и следя как димящата кибда в тиган с дълга дръжка пристига от газовия котлон. Отчупвам от хляба. Къносаната брада прави знак – свободно ли е канчето? – след което кимам и той жадно отпива. Потапям пръсти в парчетата накълцано месо и със същата ръка полагам и своя мазен отпечатък върху металното канче. Спомням си колко различна изглеждаше Санаа преди месец – още не разчупил хляб и не споделил глътка с местните.