Йемен › Санаа
С две изключения (Кито и Истанбул) приемам столиците по света само за неизбежни транзитни места, където кацаш, излиташ и биваш поглъщан от битовизми преди да продължиш нанякъде. Санаа бе третото изключение, а това изцяло се дължи на стария град. Е – стената и портите му са реставрирани като за туристи, но къщите в охра с бели дантелени орнаменти се извисяват на по 7-8 етажа сред минарета в същия стил. Не съм фен на високото строителство, но йеменските „небостъргачи” са от времена, предхождащи понятието „цена на квадратен метър”, когато безименните майстори са строили така, че целият рояк хора да брани възможно минимална площ. Учудващо е да видиш село на баир от примерно 5 къщи, всичките от които са на по 5-6 етажа, но ако за англичаните домът е замък, за йеменците той е най-вече крепост. Голяма част от вътрешността естествено се заема от стълбище, което често е с миниатюрни размери… но това не пречи, ако живееш без вещи от сорта на легла, трикрилни гардероби и пиано за детето. Вътре е някакъв лабиринт от стаи, полуетажи и ниши, а прозорците често са разноцветни и с неправилни форми. Сини, оранжеви, зелени и червени отблясъци огряват стените и каменните подове, когато слънцето хвърли лъчите си, а тръбите и инсталацията естествено са дръпнати по фасадата. Над прозорците – в стил хладилник – висят куки за съдове с по-претенциозно съдържание, а стаята за събирания (мафрадж) със спартанските си възглавници, килими и ислямски символи по стените, върви с гледката, типична за всеки последен етаж. Изкарах няколко дни в 2 пъти по-скъп от обичайните за столицата хотели, само заради възможността да разгледам тези къщи от вътре. По това време липсваха други туристи и обикновено спях сам по хотели със стаи, отключени до последната врата. Няма втора страна в района с толкова любов към детайлите (хрумва думата гиздава) – сякаш в Йемен се е запазило нещо, отдавна изгубено при другите араби.
Снимки от всички пътувания
 |