Понякога ми се ще да не бях посещавал и описвал толкова много пазари. Сякаш искам да изтрия красивите, стари спомени… но с времето се губи спонтанността на усещането и еуфорията от гледката отстъпва място на категоризации и сравнения с нещо преживяно. Въпреки това петъчният пазар в Беит ал Факи остава най-пъстрото по рода си сборище в Йемен, разположено на огромна площ в едно иначе невзрачно градче. На около 50 км от него ми спря кола – още с първото махане, а пътят нататък се оказа трудно възможен. Брички бяха отрупани с чували и гроздове хора, кози показваха глави от каросерии, крави се возеха на камиони – всяка живинка се бе запътила към епицентъра на събитието. По едно време колата не успя да доближи повече и продължихме пеш – заедно със селяни, дърпащи нанизи от овци след себе си, провирайки се между продавачи на плодове и готвачи с огромни тигани. Тълпи от хора бяха насядали по легла, рогозки и черджета на земята и минаха още 20 минути, преди изобщо да стигна пазара. Най-интересната му част си остава равното поле, където се тълпят магарета и биволи. Някъде около козите, гълъбите, кокошките са препънати и камили, а до тях на групи се събират чалмалии и къносани бради в простите си бели, работнически дрехи. През пръстите им хвърчат банкноти, защото част от ритуала е да пъхнеш ¾ от исканата сума в ръката на продавача – но дори и най-бедните търговци устояват на изкушението и пазарлъкът продължава. Покрай тях са разпилени кошове, плетени въжета, панери, тенекии с олио и бидони. Шарени пиленца се гушат в кашони и топли детски прегръдки, малки дини са разхвърляни по земята, захаросани фурми лепнат по кантарите на шкембести дядовци, а в съседство на бръснаря „доктори” забиват стъклени рогове в главите на пациентите си и пускат кръв като панацея против незнайни болести. Най-многобройната част от селяните продава и купува зърно, брашно и зеленчуци, а също така – дълги, пресни снопове с всенародната дрога кат. Деца си играят с маймунки на канапи, любопитни пришълци искат да бъдат снимани и питат дали съм от телевизията, а после знахар хвърля обли камъчета пред джапанките ми и започва да гадае по арабските букви на тях – „Алеф. Лам. Мим. Чака те път!” След 4 часа на пазара, това някак си e ясно…