Шри Ланка › Канди

Планинското местоположение на Канди е основна причина за дългия и независим живот на тукашното царство. Португалците почти не опитали да му наложат волята си, а холандците отнасят поредица от главоломни поражения. Дивите племена действали със завидно военно умение, оставяйки всеки път нашествениците да стигнат до столицата и да я опожарят. След това привличали на своя страна техните наемници, атакували и унищожавали останалите, които при така дългите снабдителни линии с трудности устоявали дори само на непривичния климат, болестите, реките и пиявиците. Три прохода водят към Канди и едва след 200 години англичаните проправят пътища и завладявайки тези проходи слагат край на царството. Днес в най-ниската част на градчето, под хълмовете е разположено езеро, виждащо се от всяка по-висока точка. До него бял помпозен храм със златен покрив е приютил Негово Величество, Пресвещения зъб на Буда. Хилядолетната му одисея би се вместила в една средно дебела енциклопедия, ако някога се стигне до консенсус дали той изобщо е човешки и още повече кой все пак е бил притежателят му, но - като светиня № 1 на страната - Зъбът винаги е бил евакуиран първи и триумфално връщан към димящите развалини на столицата. Като последно посегателство със символичен характер тамилите взривиха една съвсем несимволична бомба пред храма и от тогава охраната наоколо е като пред президентски палат. Волната ми програма започна едва когато се запътих към „библейския камък” Баталегала на 50 км от там. Прилича на паве с ръб 500 м, захвърлено насред пейзажа и се вижда още от прохода Балана. Запознах се с шефа на автогара Мауанела и подписах пътните листове на няколко автобуса преди да стигна до подножието на самата скала. От разговора с друг местен ми станаха ясни и посоките, а по-натам по маршрута нямаше жива душа. Пътеката заобикаля отвесните стени и излизайки в гръб на виждащата се от пътя част, изкачва по-полегатите ѝ задни склонове. Единственото отклонение е вдясно при каучуковата плантация, където ухаещ „латекс” се стича по прорези в кората на дърветата към панички от кокосови орехи. След това започва камък, в който са изрязани стръмни и хлъзгави стълби. По-добре е да не разчиташ на ръждясалото метално въже до тях и след още няколко минути се излиза на равно било. То е достатъчно широко за две постройки, в едната от които живее отшелник. Другата е будистки храм, а малко по-нататък се стига до ступа и метална камбана, огласяваща чак селата в ниското. Въпреки височината, до оградено свещено дърво с навързани панделки има и кладенче питейна, просмукваща се през скалата вода. Церемониалното предписание е шепнейки молитви да обиколиш дървото няколко пъти с малка стомна, след което да излееш водата в корените му. Подобни ритуали са често срещани из будистката част на острова, а основна част от поклонниците са бременните жени.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания