Декември 2011 – Януари 2012
Дори в световен мащаб Шри Ланка е туристически мастодонт. Още от времената на хипарската пъртина през Афганистан за Индия, още когато американските далекоизточни военни бази оформят лицето на секстуризма в Тайланд (а после и Филипините) се появяват първите хотели в Негомбо. След дългите португалски, холандски и британски колониални прелюдии, на острова идва ерата на немските (по-тежки и от ботуш) сандали и лепкавите бирени потници. Машината на туристическата промишленост, отдавна минала през етапите на еуфоричното застрояване, изтрезняването и съзидателното рушене, през планините боклуци, дивизиите проститутки и купчините дрога, успокоена от началните сътресения е стигнала доста на изток, вече смелила, изградила и променила по свой тертип почти цялото южно крайбрежие. Една от малкото, продължаващи с десетилетия граждански войни на планетата, донякъде действаше като спирачка на тези модерни процеси – „до тук е плажът, а там е фронтът” - но мирът вече отваря поле за изява на дългата източна морска ивица. Обикалях около 2 месеца, грижливо отбягвайки разработените участъци. Нямаше как – видях и основните атракции, но се придържах основно към места извън пътеводителите. Да ги откриеш се оказа по-лесно от предположенията ми.