Шри Ланка › Сигирия

Културният триъгълник на Шри Ланка е между руините в Дамбола, Полонарува и Анурадхапура. В центъра му е и забележителност № 1 - укрепената скала Сигирия. Цените на входните билети отказват доста хора от посещение (комбинираният билет струва 50$, а поотделно входът е 80$), но след като преслушах предпазните мерки на съответните обекти – успях... и после споделих информацията с безпарични младежи по пътя си. Не се надявах да се промъкна навсякъде гратис, но общо-взето в Анурадхапура трябва сам да търсиш контрольорите, в Полонарува има поне 1 неохраняем вход (на 2 км или 15 минути с колело от главния), а дори и Сигирия не е така непристъпна както в антични времена. Управниците ѝ са се опитали да изградят психически превес с табели от сорта на – „Не минавай зад знака! Опасно!” или „Внимание стършели!” или „Не се къпи! Крокодили!”, но всяко ниво от тази компютърна игра се преминава. Намерих един романтичен и един хамалски начин за безплатен достъп до Сигирия, ще опиша само хамалския. Продължава се по шосето след централния вход и касата за билети, в посока Пидурангала, движейки се Г-образно до пълния с вода ров, отделящ комплекса. След 10 минути се стига до малка дига вдясно, по която може да се пресече рова без плуване между крокодили. Малката дига излиза на голяма дига и по нея понякога има работници... но те са мързеливи и не се застояват дълго. От другата страна на голямата дига са блата, където човек наистина няма работа, затова се връщаш пак Г-образно по дигата (буйната растителност те прави невидим от пътя) почти до гишето за билети. На 50 метра пред него (трудно се нацелват), почти незабележима пътечка слиза вляво към поляна в иначе заградената зона. Тук е нужно особено внимание, тъй като местността е равна и се забелязва от входа. Скривайки се зад растителността се продължава 100 метра напред, от където подсвиркайки си невинно и щракайки с фотоапарата, човек незабележимо се присъединява към тълпите по главната пътека. Малко преди скалата, пътеката тръгва по стълби, а на самата скала стълбите се превръщат в дървени и метални платформи с парапет. Там чакат 3-ма пазачи, проверяващи билетите и ако по невнимателност се окажеш при тях просто заявяваш, че си с група, която идва след малко - заедно с билетите. „Защо се бавите? Айде идвайте!” – подвикваш на въображаемата група, след което се спускаш в посока дясно и влизаш през изхода на самата платформа с лъвските крака. Пазачи повече няма и след още 5 минути и 30-40 метра отвесни стълби се показват басейните и руините на крепостта като успешен завършек на начинанието.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания