Шри Ланка › Адамс пик

Връх Адам, Адамс пик или Шри Пада (свещения отпечатък) е там където според поверието Буда, Адам или даже тамилски/мюсюлмански праведници са стъпили на планина с формата на пагода. Пристигнах в подножието й по пладне и още по светло намерих място за базов лагер малко над сергията за сувенири, номер 38. Освен целия инвентар трябваше да пренеса до горе 3 чувала ориз и 5 кг пържени люти чушки. Наех носачи, с които поехме заедно на следното утро. Приближихме чаена плантация, където носачите ме зарязаха заради по-лукративната сделка от 2$/ден, която им предложиха. Все пак замъкнах всичко на 5 курса. После фиксирах 500 м парапет по ключовите места и с доволство наченах ориза. След успешната аклиматизация фиксирах и дата на изкачването. Беше 20-ти януари и трябваше да стартирам не по-късно от 2 часа през нощта. Щракнах карабинера в парапета малко преди една нахална и костелива баба и бързо стопих височината до билото. Североизточният мусон вледени брадата ми, а дюзата на кислородната бутилка се запуши на около 1700 м.н.в. Усетих първи симптоми на височинната болест и на сергия, номер 67 ударих две щедри глътки кокосов арак. Замезих с последните люти чушки и като незаменим източник на калории, извадих кесията с пишмание, която носех още от Истанбул. Подминах небезизвестните зелени обувки, марка Кофлах, стърчащи през храстите от краката на мумифициран преди 20 години труп. Версията на очевидците е, че смъртта му е настъпила поради материален дефект в патерицата. Малко преди финала и най-стръмната част от стълбите се подхлъзнах и безоткатно забих пикела между джапанките на продавач на додол от сергия, номер 109. Опора намерих едва, когато с лявата ръка хванах здраво хавлията, увита около главата на смирен поклонник. Малко преди изгрев се качих и на покрива на храма с отпечатъка. Последва ме будистки монах с латентна агресия в погледа, но все пак побих трибагреника… през робата му. В последвалата суматоха се измъкнах към по-безлюдната пътека за Ратнапура. “Целта е да се качиш и спуснеш, върхът е само бонус” – си мислех с надеждата някой ден да се кача и на Ева. Майтапът настрана – Адам е най-посещаваният връх, на който поне аз съм стъпвал. Тълпи от хиляди поклонници са там всяко утро на изгрев, а по сергиите продават от плюшени зверчета, през кафе и дрънкулки та до знамена на Боб Марли с петлистната детелина. Седмица по-късно поприказвах с малаец, изкачил се до горе по обяд. Заедно с него се движели войници, носещи на койка майката на шефа си. А като ежедневна цел на изкачването, те смъквали торбите с дарения - няколко чувала пари. Шествието попада по-скоро в графата манифестация, отколкото планинарство... но моментът, в който неправилната конична форма на Сри Пада, хвърли сянка с формата на перфектен триъгълник след първите слънчеви лъчи си остава магически.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 23 - Естан де Гарабен, тук съвсем го подкарахме през просото.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia