Шри Ланка › Автобуси
С идеята да отхвърля още едно необходимо зло купувам билет за автобуса към Канди. Транспортът и храната са почти безплатни - с 1 евро ще се повозиш над 100 км, чиния ориз и риба струва примерно левче. За пръв път изпитвам смирено боговение пред движението на автобусите. Познатите ми индийски Тата или Ланка Ашок Лейланд са добре поддържани и с безотказни спирачки. Двигателят боботи като танк. Има някаква магия, когато машината се носи с ръмжене по пътя след като толкова често спира, качва пътници или изчаква движението. Когато настъпи газта, скоростният лост затрака, стъклата задрънчат вибрирайки и шофьорът заописва математически изчислена, перфектна траектория по завоите. Кара се общо-взето внимателно и без излишни рискове, но от предната седалка усещаш механичния рев на току-що развързан тигър. Понякога, според произвола на шофьора, хората с вдигната ръка вляво биват просто пренебрегвани. И гумите газят безкомпромисно през дупки, кал и начупен асфалт до разминаването с поредния мощен гигант в насрещното. Тогава водачите спират, разменят по 5-6 изречения през прозореца или поне се поздравяват с клаксон. И само дребосъците тук-тук върху колелца с големината на копчета изникват от тук, от там, изпреварват или се шмугват в пролуките, но обикновено остават зад пушеците на мастодонтите, движещи се по-бързо от другите – сякаш прошепвайки им – „Вижте ни! Ние сме царете на пътищата и на скоростта, а вие сте само детски играчки!” Има нещо величествено в ритъма на тези нервни великани, а клаксоните раздират останалата обичайна шумотевица като сирена на презокеански лайнер. Само влаковете имат по-силни и монолитни гласове.
Снимки от всички пътувания
 |