Шри Ланка › Тамил Еелам

Мирните религии са мирни само в идеалния свят. В реалните наши земни владения, хиндуистите и будистите са свободни взаимно да си трошат кратуните. Още през осемдесетте години в Шри Ланка избухват масови безредици на расова основа. Северните (и преобладаващи също из източните части на страната) тамили са се заселили тук преди около 2000 години. Прародината им е примерно днешния индийски щат Тамил Наду и от тогава те се надцакват със сингалците, за които се предполага, че дошли малко по-рано от северна Индия. Различната религия и език (също азбука) са довели до почти пълната сегрегация на двете народности (често общуващи си на английски), засилена по време на гражданската война. Стигнах и до сърцето на Тамил Еелам – град Джафна. Селата по пътя на север бяха оскъдно населени, а в последните километри из пейзажа преобладаваха казарми, бодлива тел, амбразури, вишки, чекпойнтове и чувалчета с пясък. Развалините с дупки от снаряди зачестиха, а крайпътните надписи с ехиден хумор заявяваха - “Добре дошли при 55-та дивизия” или само лаконично показваха червения череп с кръстосаните кости. На два пъти, само на 5 метра от шосето и подминаващия трафик, екипи от ХАЛО със скафандри и детектори разчистваха полето, а из форта на Джафна все още има няколко бункера, подготвени за заря от тамилски пиротехници, с които никой засега не иска да премери сили. Индия е наблизо и само някакви си 30-40 км я делят от полуостров Манар, но цялата крайбрежна зона усърдно е блокирана от сингалския морски флот. Плажове поне тук няма да изникнат в скоро време. Но индийците не винаги са били първи приятели с местните и в поредния поврат на съдбата сингалците даже финансират тамилските си врагове в борбата им срещу индийските миротворци. Трудно е да завържеш приятелство с нископлатена армия, а атентатът срещу Раджив Ганди (в който тамилите дават на света първообраза на жената с експлозивен колан около кръста) слага край на миротворната мисия и съпътстващите я грабежи и изнасилвания. От 2 години размирици вече няма и Джафна, заедно с околните острови привлича будистки поклонници. В града се вдигат хотели, пътищата са закърпени, възобновява се даже трасето на забравената ж. п. връзка, но пропастта между етносите няма да бъде заличена и личното ми мнение е, че рано или късно военният конфликт ще избухне с нова сила. Сингалец, живеещ в Тринкомале от дълги години спомена, че краят на конфликта дошъл поради липсата на мотивация в средната прослойка на ЛТТЕ (освободителния фронт на тамилските тигри). Върхушката им била непокътната и финансите също не пресъхвали, но кадрите нямали друго бъдеще освен да партизанстват и да възпитават децата си като партизани. След 25 години просто им писнало. От друга страна върхушката на сингалската армия също изгуби позиции, след ареста на генерал Фонсека. Героят, донесъл дългоочакваната победата е в затвора, от както през 2009 г. се кандидатира срещу винаги демократично избирания и доживотно царуващ президент Раджапакса. Така отминава световната слава.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания