Шри Ланка › Слон

Джафна и Тринкомале са двата главни тамилски града, като акцентът в Джафна пада върху най-големия хиндуистки храм – Налур Ковил – и безбройните лагуни, мангрови и острови, идеални за орнитологични наблюдения. Брегът на Тринкомалее на места напомня на Калиакра и точно между разсечените от Шива скали се намира важен тамилски храм, наситен със звуци, ухания и тълпи от поклонници. Няма друг град по света със сърни дори на автогарата, а на 10-15 км на север се простира и дълга, пясъчна ивица с хотелчета от тип бунгало до „ол инклузив”. Местните също предлагат стаи и цената им за седмица е колкото по хотелите на вечер (10$). От там се спуснах на юг по крайбрежието и останах за ден в Ампара. Въпреки няколкото национални парка в околностите (най-голям и красив е Гал Оя) туристите са малко и единствено местни, поставили си като цел задявката с диви слонове. Само на броени километри от Ампара (и на север и на запад) минават пътеките, по които надвечер слонове се запътват на баня и водопой към резервоарите. Една от тях е точно пред японската пагода и „кръстовището” даже е обозначено. Закотвих се там към 5 надвечер и избрах подходящо обзорно място. Настроих оптимално светкавицата, която „хвърляше” на 4 метра. Седнах, зачаках и към 7 се появи първият самотен гигант. Вече не виждах почти нищо, но присъствието му се долови от далеч. За да свиква, му викнах, цитирайки циганин от Христо Даново: „Пич, не мой се плашиш!” От Африка знам, че единственото нещо, което слоновете не обичат е някой да им пресича пътя, но четирите метра явно са били прекалено къса дистанция, тъй като стигайки до „кръстовището” слонът се засили в моя посока, дори без да отнемам явното му предимство. Хукнах назад и следвайки заучената траектория на отстъпление прескочих ниския градински плет пред храма до пагодата. Едва тогава слонът обърна, зави надясно и продължи по-спокойно към водата. На снимката, в тъмното светят само розовите му очички, но вече ще знам и следващия път ще пробвам с по-силна светкавица от поне метър-два по-далеч. Интересното в такива моменти е, че нападащото животно е не по-малко уплашено от самия човек, въпреки че слоновете, починали от сърдечен удар са рядкост.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания