Шри Ланка › Анурадхапура

Ако трябва да избирам бих се спрял на по-далечните руини в Анурадхапура вместо тези в Полонарува. Докато вторите са сравнително туристическа гледка, ступите и храмовете на Анурадхапура оживяват сред тълпи от поклонници. Само до преди няколко века всичко наоколо било погълнато от джунглата до степен, местните да не знаят изобщо за него. Говорим за огромна (дори според съвременни мащаби) територия, подобна примерно на Ангкор Ват. Показалото се след разчистването на джунглата не може да се сравни с камбоджанския си аналог, но навремето едва ли му е отстъпвало. Имало е басейни дълги по 200 м, а и 7-8 етажни постройки или 100 метрови пагоди, някои от които все още са зеленясали. Работници на групи и до днес редовно изтръгват бурените между тухлите, а монаси наоколо продават други тухли по левче. Никой естествено не ги отнася със себе си – те ще бъдат вградени при реновацията и всеки смята за върховна чест (и плюс точки за отвъдното) факта, че е помогнал в строежа. Навремето сингалски крал вдигнал ступа изцяло със собствени средства, за което бил поруган от свещеници, строители и кибици... а те подмолно финансирали делото със собствени материали и доброволен труд. Единственото незасегнато от щедрата растителност място е храмът около 2200 годишното боди дърво, пренесено като клонче до тук от дървото в Бодхгая, под което Буда е получил просветление. Същото това дърво фигурира по всички шриланкски хроники и растежът му е особено добре документиран … много след като индийският му родител бива унищожен и изгорен. Около дървото, като дарения са подредени безброй цветя, кокосови орехи и други плодове, а молещите се застават с лице към хилядолетното дърво и събират длани пред челото си. Кандила горят в специални помещения, защитени от вятъра, до слонските орнаменти по стените или лунните камъни по пода. Пред всеки вход и по храмовете се срещат и хора с микрофони, събиращи паричните дарения и четящи безкрайните мантри на ритуалите, а шарената тълпа криволичи по мокрите камъни с росни лотоси и китки в ръка, завързвайки ленти и шарени знамена пред статуите на Буда.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 26 - Не се вижда и 1/100 от езерото Сертескан. Огромно е!

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia