Шри Ланка › Негомбо
И за начало се настаних в Негомбо. Нощувах до пазара за риба, далеч от туристическия конгломерат. Рикшаджиите даже подвикваха – объркал си пътя, хотелът ти е в обратна посока! Вместо типична нова постройка, „хотелът ми” бе стара викторианска сграда на два етажа. Намерих го случайно и по тъмно и едва на другия ден установих, че е на самия бряг. Крясъци на хиляди гарги и вой на бездомни кучета (на всеки шести жител на острова се пада по един помияр, всеки ден биват регистрирани 1000 ухапвания, медицината против бяс е безплатна, софиянци – пейте си) озвучаваха терасата, а из въздуха се носеше солената и плътна миризма на риба. Зад самия пазар (на който сякаш за да подчертаят идиотщината си, туристите идват с гидове) сутрин стотици местни чистят и тръскат в синхрон рибарските мрежи. Други редят дребния улов на рогозки и ръсят обилно със сол, трети изтеглят на пясъка с хоп-хоп и тласъци тежки лодки. От носовете им гледат изписани очи и шарени кръстове - населението в Негомбо е предимно християнско и като друг спомен от мисионерската епоха, през града все още минава стар, широк колкото 3-4 лодки, канал. Проточен на десетки километри от холандците, с явна ненавист към сухопътните връзки. Малко встрани от пристанището и дървените яхти са манифактурите, където други потни труженици с дълги, закръглени ножове белят кожата на акули. Парчето струва 20$ на тайландския пазар и приходите са достатъчни за многото порции ориз и чашите чай, разхвърляни наоколо. Така и не стъпих в града на туристите, но традиционен Негомбо е по-колоритен.
Снимки от всички пътувания
 |