Йемен › Алефът

Само по памет цитирам разказ на Борхес, наречен „Алефът”. Първата буква от арабската и еврейската азбука всъщност е символ и на безкрайната Вселена. Зад стълби, спускащи се към тъмно мазе, Борхес открива малка, блестяща сфера. В нея се събират всички гледки, цялата светлина и мрак, погледнати от всеки възможен ъгъл. Звезди и планети, лондонски улици, бенгалски пазари, залези, вавилонската библиотека, тигри и рози, лицето на любимата Беатрис и празната, самотна стая на автора. В алефа се отразява Земята и в нея – отново алефът. Гледайки с възхита и болка, Борхес цитира Шекспир – „Дори затворен в черупка от орех, пак ще бъда господар на безкрая…” Подобни бяха усещанията ми за Йемен. Пейзажите понякога напомняха на Тафраут в Мароко или нигерския Зиндер; друг път миризми ме връщаха към Индия… но те се носеха от колониалните лондонски фасади на Аден, който след други 5 минути удивително приличаше на малайския Пенанг. Високите скали над Арабско море изглеждаха като двойници на чилийския Валпараисо, а в ниското стърчеше малкия „Биг бен”, покрай квартали и проспекти, сякаш строени от руснаци. След атентата от 2000 г. малко кораби спират в пристанището, но в Аден продължават да изникват индустриални зони и предградия, молове и увеселителни паркове. Едва ли има по-разкрепостен йеменски град и в противовес с пуританските нрави на севера, гледката на незабрадено женско лице тук е нещо нормално. Ухание на сол и риба се носи около крепостта Сира, а водните резервоари на града от преди 1000 години са конструирани по начин, останал неразбран от английските колонизатори. Многото им опити да съживят системата и каналите били пълен провал. Говоря си с накуцващ хладилно-корабен инженер, не намиращ възможности за работа през последните години. – Виждаш какви неща сме строили преди векове! А сега преживяме кат… споделя той и пъхва няколко листа под бузата си. Само сред по-заможните прослойки макар и рядко се срещаха хора, изобщо недокосващи се до дрога – останалите изживяват пиянството на един народ.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 23 - Естан де Гарабен, тук съвсем го подкарахме през просото.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia