Из живите планини на Ява › Синдоро и Сумбинг

Следваха два трихилядника – Синдоро (3100 м) и Сумбинг (3300 м) – разположени огледално спрямо превала Кледунг. Подстъпите им са сравнително близо до едноименното село, но дори и ползвайки близкия град Уонособо като отправна точка, дава достатъчно време за изкачването на всеки от тях в рамките на 1 ден. Активността им е почти никаква и малки езерца, навярно пресъхващи в края на сухия сезон, бележат ниските части на двата кратера. Интересното в случая е, че поради по-оскъдната растителност при преходите тук можеш да наблюдаваш един ден от живота на съседния вулкан. Рано сутрин, след като изгревът разпилее шарената си палитра остават само сивият цвят на небето и черни оттенъци по склоновете. Шапка от рехав конденз все още виси над кратера, но след 7 часа вече само синьото и зеленото са част от пейзажа. Обръщайки поглед назад малко по-късно, под насрещния връх се вижда и първи облак. Морето е само на 50 км и топлината се усеща не само по влажната земя. Иде и втори облак и бялото петно под Синдоро расте. Вятърът е нищожен, така че достигайки вулканичните препятствия, облаците се спират по склоновете им и остават на място. Зад тях пристигат нови и нови, подреждайки се на опашка и някои поемат надолу по склоновете, но никой не може да прехвърли преградата. И по нашия маршрут пълзят първи мъгли. Но изкачвайки се идва момент, когато мъглите остават под погледа ти. Почти целия конус на Синдоро сега е обгърнат от въздушните куполи и само най-високите му части се показват като остров сред облаците. И ако в подножията му от този момент нататък липсват всякакви гледки, на самия кратер имаш видимост и към Синдоро и към Сламет на (150 км) и към следващия гигант от поредицата – Мербабу. В допълнение – Сумбинг на места има ясно изразен алпийски характер. На около 2900 м. се преминава под странично било (маршрутът по него на места изисква алпийска екипировка) – нещо съвсем нехарактерно за топографията на вулканичните конуси.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания