Из живите планини на Ява › Гунунг Семеру

В непосредствена близост до яванската Мека на тежката туристическа индустрия – вулканът Бромо – се намира и първенецът на острова – Семеру (3600 м). Транспортът от Маланг до там е трудно, но изпълнимо задание и още с влизането си в парка видяхме европейци, а рейнджърите на входа пробваха да ни метнат – двете вървят ръка за ръка. Французите се прибираха без да са качили вулкана, тъй като самият конус бил затворен в момента. Само преди час над кратера за секунди изплува черна гъба, която постепенно избеля и бавно се разнесе, а вчера французите също чули експлозии от езерото и им се отщяло да ходят по-нагоре. Продължихме по хубава пътека до езерото, подминахме го и още по светло бяхме на заслона. Местните планинари са предимно млади хора на групи, дошли най-вече, за да бъдат заедно на палатки за няколко дни. Поговорихме и никой от тях даже не знаеше, че вулканът бил затворен. По традиция, изгревът се посреща на върха, а и от управата ни предупредиха, че дейността на Семеру се засилвала след обяд. Индонезийците тръгнаха в 0:00 и ариергард от две момчета ни събуди час по-късно с въпроса къде била пътеката. Трябваха ми минути, за да осъзная, че имам тапи в ушите и още толкова да ги извадя, но после ги упътих, а след още час се надигнахме и ние. Конусът в последните си 700 вертикални метра е един приличен сипей. Рядкост са по-стабилните камъни и пътеката е прашна, дълга пързалка. По челниците на индонезийците се ориентирахме за най-ергономичната посока до момента, в който не ги задминахме. Малко под върха реших да вкарам доза никотин като заместител на кислорода, а Теди продължи. И точно когато прибрах фаса в раницата над главата ми отново се вдигна черна гъба прах, камъни и пепел, започваща леко да се разсейва. Не чух шум, но за същия момент от гледна точка някъде между върха и кратера, Теди после разправяше, че всичко това гръмнало и думнало в лицето й. Имам и снимка, на която зад все още тъмния сипей се вижда огромно размазано димно петно, а фигурка с оранжево яке търчи с разперени ръце надолу. Разминавайки се тя викна – „Ще те чакам над гората” и запраши по сипея. Но само след минути нямаше и помен от експлозията и с първия индонезиец заснехме Изгряващия и пушеците на Бромо в далечината. Побъбрихме на върха, а малко преди да се спусна при Теди видях и последния индонезиец от групата. „Айде… и внимателно!” бяха последните ми думи, след което зверски се изсипах по задник, надигнах се и на втората крачка отново се сринах. Така май окончателно го разубедих да се мъчи на горе. А през този ден Семеру беше подранил и още няколко пъти вдига пушек на слизане.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания