Из живите планини на Ява › Богор

Автобусът до Истанбул и дългият полет през Катар не бяха достатъчни, за да останем в Джакарта. След като побъбрих с местни на летището, намерих и автобуса до Богор – малко, приятно и по-прохладно от столицата градче на 50 км от там. При огромното задръстване, едва след няколко часа и вече по тъмно стигнахме крайната си спирка. Опитите ми да намеря хотела от преди 6-7 години се провалиха, но попаднахме на друг и малко преди да паднем в леглата, си припомних вкуса на едно традиционно за Индонезия ястие – басо, подобно на супа топчета. На другия ден се изнесохме от там и по случайност ни упътиха към къщата на Том, който давал стаи под наем. Баща му навремето бил директор на ботаническата градина в Богор, а тя заедно с президентския палат е създадена от холандците като лятна резиденция за височайшите особи, непонасящи жегите на Батавия (Джакарта). Много африкански и южноамерикански растения и дървета са разсадени из Азия, тръгвайки точно от тук, а и днес градината е едно приятно, чисто и пълно със зеленина, реки и езера място, където забравяш за навалицата на пазарите, шума на микробусите и скърцането на рикшите, когато ти дойдат в повече. Гигантските цветя аморфофалус, чиито многоцветия са над метър и тежат до 50 кг в момента не се виждаха, но гледката на стотици дървета, образували подпорни, виещи се корени (поради тънкия слой хумус по тропиците и екватора) бе достатъчна, за няколко часова разходка в проливен дъжд. Сухият сезон се забавяше тази година, а Богор е и едно сравнително по-мокро място, тъй като топлите ветрове и влажността на океана тук срещат първата вулканична преграда по пътя си (Гунунг Салак) … и после всичко се излива в подножието му. След поредица от дъждовни дни и кадри с отнесени мостове по телевизията, стана ясно, че потопът скоро няма да спре.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания