Из живите планини на Ява › Извисяване

Не мога да подмина и една интересна характеристика на върховете – тяхното извисяване. Не съм сигурен дали това е правилният термин на български (prominence – англ.), но най-просто казано, чрез него става ясно, до колко даден връх се издига над останалите. Определението му е елементарно – „денивелацията между даден връх и най-ниската хоризонтала, незаграждаща друг по-висок връх”. Като нагледен пример, извисяването на Вихрен ще е от връхната му кота до примерно Разлог (или по-точно Предела – по-ниските хоризонтали ще принадлежат и на Мусала), а извисяването на Кутело, ще е само до премката между Кутело и Вихрен. Тази характеристика е не особено меродавна за върховете по дългите български билни вериги, защото към всеки един от тях може да се подходи по десетки други начини освен от билото, но иначе дава добра представа за релефа и топографията на най-разнообразни терени и масиви. Единствено извисяването на Еверест и на първенците на всеки остров (или ограден от вода континент) ще бъде колкото надморската им височина и по тази причина около 15 индонезийски върха са сред най-извисените 150 на планетата.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания