Поради липсата на каквато и да била вода, Раунг (3300 м) бе изкачен само за ден в стил „класически мазохизъм”. При разстояние от общо 30 км през джунгла с изкачване на 2500 м и пак толкова слизане, трябваше да сме на пътечката няколко часа преди изгрев. Нямаше даже и местни по склоновете му, а от север по нашия маршрут се стига само до кратера. След поредица от неустойчиви и непроходими жандарми се вижда върхът, леко на югозапад – изключително рядко посещаван и едва ли с повече от 10 успешни опита за последните 10 години. Из южните подстъпи има вода, но излизайки горе следва 1 (все пак проходим, пропълзим или поне теоретично възможен) километър по трошливия ръб. Същият този 1 км отнел цял ден на последната експедиция, оборудвана и с пикели освен стандартния алпийски инвентар. Стените на кратера са 500 метрови отвеси, а в дъното му сякаш се губи самата малка паст на земните недра. Диаметърът на Раунг е 2 км и измеренията му са чудовищно гигантски и за Ява и за вулканите по принцип. Кралското му излъчване се засилва от цветовете жълто, алено, кафяво и неизбежните за такива масивни разрези на земната повърхност окраски от синьо, бяло, даже зелено. И дори да нямахме време за по-задълбочен обзор, отделихме час на гледките от кратера. Особени трудности по северния маршрут липсват, но навигацията в началните отсечки е измамна, а самата продължителност – хапка само за хора с добра кондиция.