Из живите планини на Ява › Гунунг Гунтур

Над Чипанас се намира и невзрачният на пръв поглед Гунунг Гунтур. Върхът му е отдалечен от селото и денивелацията от 1400 м. изобщо не си личи. Но тъй като през 2005 година тръгнах като на шега нагоре и не стигнах до никъде, сега реших да подходя по-сериозно към него. Потеглихме с изгрева и след крайните квартали на селото набрахме височина. Срещахме работници по чакълестия път, водещ до няколко каменоломни и всички ни упътваха към водопада, падащ се доста в страни от пряката линия към върха. Заиграхме се с малко змийче, пълзящо по чакъла и скоро стана ясно, че теренът направо е прекалено насечен от 4-5 метрови урви. Наистина бе по-логично да стигнем до реката и водопада. През 2005 също бях ходил по друга пътека до водопада, но склоновете след него бяха опожарени и дълго се борих с черните им стърнища. А сега пробвахме пътека по другия бряг, която на места бе отвесна, но най-вече маркирана с найлонови ленти. Над водопада се придържахме към границата на просеката и по някое време настъпихме склона директно нагоре. Урви вече нямаше, но се движехме по сипей и разстоянието, което оцених на 15-20 минути всъщност се оказа около 700 вертикални метра. Само сипеите на първенеца на Ява – Семеру – впоследствие бяха от същата категория и тук със сигурност направихме един от най-тежките си преходи. Отделно, че  нямахме описание на пътеките. Едва по обяд и в най-голямата жега успяхме да допъплим до обраслия в зелено кратер на 2100 м.н.в. Поради гъстата растителност нямаше как да се спуснем вътре, но се разходихме до други малки фумароли по ръба. Спускането по сипей е доста по-бързо и приятно и вече насъбрали опит се отправихме към първия трихилядник.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания