Из живите планини на Ява › Гунунг Папандаян

След няколко дни в Пелабухан Рату на южното крайбрежие (което е доста бурно и ветровито и поради това се слави най-вече между сърфистите) продължихме на изток към курортното селце Чипанас (топла вода – на езика сунда) близо до град Гарут. Курортът е известен най-вече с топлите си извори и многобройни басейни се редуват и от двете страни на тесните му улици. Баните в стаите са без кранчета и топла вода шурти постоянно от тръбите в огромни вани, освен ако не я запушиш. Няма водомери, няма икономии, ако искаш – къпи се със седмици. На 30 км от Гарут се намира Гунунг (планина) Папандаян – 2600 м.н.в. който е известен предимно с активността си и гледките около кратера. Днес, пишейки тези редове, вероятно Папандаян е затворен. Още от края на Август имаше засилени ежедневни вулканични земетресения, което е сигурен признак за предстоящо изригване. Добрата новина е, че кратерът е доста под върха. При по-слабо изригване ще бъдат засегнати ненаселените западни склонове, но една силна експлозия обикновено колосално преобръща пейзажа. Наред с Кава Иджен или Бромо, Папандаян e подходящ пример за активен вулкан и само изригването на Мерапи от миналата година навярно е било по-ефектно от споменатите постоянни спектакли. Всъщност представите на хората, виждащи вулкан само по телевизията са силно изкривени. Голяма част от тях свързват вулканите предимно с потоци от лава, магмени склонове, фойерверки от камъни и парещи газове. Но тези ярки и зрелищни моменти, са рядко срещани и непредставителни, а около гигантските конуси витае друга, по-епизодична и земна красота. Естествено е при днешния потоп от информация само най-чудовищните и фотогенични кадри да успеят да си прокарат път до съзнанието ни, но лично за мен една разходка около тихо димящия Папандаян е много по-приказна и силна в сравнение с бурната, многоцветна стихия на лавата. Обикновено туристите не продължават след кратера, пушеците и калните езера в ниското, но само на час, два по-нагоре скалистите пейзажи се сменят с гъста гора и обрасли пътеки. Пондок Саладо е единственото по-равно място с течаща вода, идеално и за къмпиране, а малко над него, преодолявайки стръмен изсъхнал речен улей се стига и до алун-алун – площада. Тази естествена и широка горска просека ухае на дива лавандула и явански еделвайс, а присядайки за почивка се виждат и десетки лястовици, издигащи се в небесата и гмуркащи се отвесно към ливадата. Пътеката до самия връх е прекалено обрасла и се губи в последната си част, но при добро време и гледката от ръба към кратера в ниското е достатъчна.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания