Из живите планини на Ява › Гунунг Мербабу

Извадка от описанието на Мерапи (колебаещ се около 2900 м) – „Преди 2006 година за най-висока точка на Мерапи се смятаха купчината камъни, наречена Гаруда. След изригването през 2006 година върхът бе част от новия лавен купол, чието достигане бе свързано с изключителни трудности. Изригванията от 2010 отново изцяло промениха релефа на горните му части. Според някои нови данни куполът от лава вече не съществува и вместо него се е появил кратер. А поради забраната за изкачвания е трудно да се провери моментното състояние на върха. Възможно е най-високата част на Мерапи отново да е в по-леснодостъпните му райони”. Припомням си тези слова, гледайки към Мерапи от конуса на Мербабу (3100 м). Върхът е на 3-4 км под мен и горните му части изглеждат като след купон на боговете. Зеленината се е отдръпнала с 200-300 метра към ниското, а нагоре следват камъни, прашни грамади, гигантски цепнатини и поръбени, негостоприемни склонове. Засъхналите реки от лава си личат на места, но по-интересните части са скрити, тъй като изригването е било от южната му и невидима за мен страна. За пръв път си задавам въпроса дали е нормално да смятаме, че Вихрен и Мусала винаги ще бъдат около връхните си пирамидки. Планините тук сякаш са част от филм на бърз кадър. Геологичните промени тактуват с десетилетия, Тамбора за 200 години се е смалил с петстотин метра, а малките вулкани растат, изникват острови, други колабират в себе си. Разхождайки се из чукарите вече ги възприемам с един допълнителен нюанс на думата живот. Живи не само чрез растения, насекоми, мъхове, кози и дивеч, а живи и с движението на най-дълбоките си и скрити пластове. Гледки – сякаш си удължил живота си с няколко хиляди години и ледникът в Баюви дупки ще се появи отново през идния уикенд.

← предишна следваща →

 

Снимки от всички пътувания

Ден 7 - Лескън, ясно защо "билната" пътека вчера се спусна толкова ниско

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia