Из живите планини на Ява › Гунунг Сламет

Гунунг Сламет (3400 м.н.в.) е вторият по височина вулкан на Ява. И като денивелация и като разстояние, изкачването му може да се осъществи и за ден, но подстъпите от село Бамбанган са далеч от най-близкия град и преходът става поне двудневен. Не знам дали територията му е на национален парк, но в селото след кратък пазарлък платихме входна такса. Напълно разбираемо, след като пътеките редовно се поддържат от местните, особено в края на дъждовния сезон. Логистиката би била много по-сложна, ако наред с всичко друго носиш и мачете, за да подкастриш избуялата зеленина, навигирайки като лунатик из гъсталака (джунгала – санскрит). Освен това, малкото по-равни участъци из гората се разширяват допълнително като места за палаткуване и номерират като пост 1,2,3 и т.н. Често времената от описанията на пътеките са спрямо отделните постове, а течащата вода (ако я има) е също някъде наблизо. Места в началото на маршрута или най-често в последното село под склоновете са нарочени за „базови лагери” със спартанска възможност за преспиване, наличие на вода и понякога картографски материал. Планинарите се регистрират преди качване, но тъй като никой никога не се отписва от тетрадките не знам как и дали работи цялата тази система. За всичките 14 върха може би платихме само 5-6 входни такси (между 2 и 4 лева), а парите отчасти се ползват и за поддръжка на колибите, които са рядко срещани и не по всеки маршрут. Дъждовете тук са обилни и при липсата на палатка всяка колиба е добре дошла, но много от местните с палатки ги разпъват точно вътре в заслона, оставяйки малко място за други около себе си. Както и да е – дъждовете осезаемо намаляха през Юни, когато бяха повечето от дву- и тридневните ни походи. На Сламет се движихме в посока нагоре сутринта и цял следобед през водни струи. На пост 6 спряхме да напълним шишетата, но истинският порой се разрази едва след като пристигнахме в колибата на пост 7. Добре уплътненият й покрив се предаде след известно време, но ние се разположихме някак си между локвите, за да хапнем и поспим на сухо. Небето се изчисти към полунощ и тъй като бяхме на закрито температурите паднаха само до 18-19 градуса. Нощно време, навън на 3000 м. обикновено става към 4-5 градуса, а на 2500 м – около 8-9. Така че хората, привикнали на български планини, няма да берат студ. За съжаление, индонезийците прекарват живота си на много по-топло и при липса на опит или допълнителен силен вятър, често загиват от хипотермия. Друга причина за десетките гробове и паметни плочи около вулкани е сярата. Точно Сламет (име значещо благодат, въведено след ислямизирането на Ява; преди това се казвал Гору – ужасен, върл) е нагледен пример за образуването и завихрянето на серни изпарения. Стотици пушеци от ниското се вдигат и събират под формата на невинно изглеждащи облачета около кратера. Един по-продължителен полъх е достатъчен да ги отвее в твоя посока и изведнъж да се окажеш в центъра им. На 2 пъти съм изпадал в ситуация, да не мога да си поема въздух от прорязваща дробовете сяра (дори когато съм бягал от или заобикалял носещия се към мен облак) и добре си представям какво е да попаднеш сред най-високите му концентрации. Самоналагащ се извод е да не се къмпира около кратери. А горе-долу след седмица, когато бродихме из платото Диенг (комплекс от отдавна колабирали, но все още активни вулкани) евакуираха цяло село заради силните емисии от въглероден окис и двуокис.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания