Индонезия - Нуса Тенгара › Сумба

Кашу (anacardium occidentale) – обвито със зелена, сочна и смолиста кора, кашуто прилича на дебел полумесец с островърха шапка, растящ на дърво с червени цветове.

Пристигам в Аймере петък сутрин, два часа преди корабът за Сумба да потегли, но той тръгва също два часа по-рано, така че идвам съвсем на време. Вече не продават билети и се набутвам гратис на ферибота, а впоследствие платих по-малко от цената на билета на един от екипажа. Напускаме пристанището, но явно сме забравили няколко пътника и корабът се връща обратно, за да ги вземе. По подобен начин в автобус на Флорес се случи да изгубим дете на една от спирките. Майка му се усети чак след половин километър, но детето вече почти го бе пробягало с джапанките си. На следващия престой загубихме старче, което гневно ни настигна след 5 км с мотор (оджек). Оджекът е важно превозно средство с Индонезия и там където няма автобуси или бемо (микробус), мотористи стоят на разклоните и разкарват поединично пътниците насам-натам (а рекордния брой хора на мотор, който видях, бе семейство с 4 малки деца). Но обратно към кораба за Сумба – в товарното помещение липсват камиони и автобуси, а вместо тях има 30 полицейски мотора и 30 прасета, завързани с въжета за дека. Задниците им са боядисани в червено и зелено, за да ги разпознае собственикът, а прасетата са нервни и се хапят, грухтят и бият, докато дъвчат помията. Търговията с прасета от Флорес към Сумба носи двойна печалба, а билетът за едно прасе струва колкото за половин човек. При бартера на Сумба 1 прасе върви за 2 малки бивола, а за да се ожениш е нужно да дадеш 5 бивола на семейството на булката. Населението на Сумба е християнско, но Филипус, единият от търговците на прасета спомена, че свещеникът в неговото село можел да предрича бъдещето по черния дроб на прасе, така че християнството е примесено и с по-древни религии. Един друг тип на кораба ми се похвали, че организирал трафика на хора от Афганистан и Бангладеш през Батам и Тимор за Австралия и тарифата била по 25 милиона рупии на калпак (над 2000 евро). Имал поръчка за 200 човека и вече бил чартирал кораба – свят широк, шашкъни всякакви. Почти всички селца на Сумба, започват със сричката Уай, което значи вода. Така Уайнгапу значи река, Уайнамура – търся вода, Уайкобубак значи извор, а Уайкело е вода с името на първия заселник Кело. Сумба се слави и с търговията на кашу и от Джакарта бяха дошли изкупвачи на едро, които после по цял ден купуваха проби и с ръкавици и специални закръглени ножици режеха ядките и ги сортираха по качество. За стоката те плащаха по 1 долар на килограм с шлюпките, аз си купувах от изчистеното им пробно кашу за по 3 долара килограма, а иначе я продавали за Индия и Виетнам по 10 долара, но може и да са ме метнали. Едното чудо на техниката, което видях в Индонезия бе зъболекарския стол на доктор Гиги, а другото чудо бе харпуна на рибар от Сумба, направен от бамбук, тел и вътрешни гуми. Рибарят си бе направил от бамбук и стъкло, уплътнено със смола и очила за подводно виждане, които дори и примитивни, може би ще издържат по-дълго на солта и влагата от последния модел на “Speedo”, направен така, че да се счупи малко след като му изтече гаранцията. Прекарах няколко дни на Сумба – със сигурност най-бедното и най-затънтеното място от всички големи острови на Нуса Тенгара, отядох се на риба, а чинията риба с ориз там струваше под 30 цента. Фериботът за Сапе/Сумбава е два пъти седмично и капитаните може да си позволят да закъсняват с по няколко дни. Пристигайки на палубата видях прасета и разбрах, че корабът все още не е разтоварен. Разтовариха го до обяд, а след това почнаха да товарят бананите и вместо в 9 сутринта тръгнахме към 7 привечер. Пристигнах в Сапе към 3 през нощта и спах на плочки в двора на хотел със заключени врати и странното име “Мастика”.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания