Индонезия - Нуса Тенгара › Комодо

Манго (magnifera indica) – зелен или жълт продълговат (понякога овален) плод с тънка, мека кора и жълто-червена месеста и прекалено сочна вътрешност, с влакнести нишки над костилката и лека миризма на хинин.

Корабът от Сапе до остров Флорес навремето минавал и през остров Комодо – родината на най-големите варани, но сега и без това отклонение все още до Флорес се пътува към 10 часа. Пътниците с билет минават през главния вход на пристанището, а останалите идват отнякъде с малки джонки, акостират до ферибота и просто се прехвърлят на палубата с всичките си кошове багаж, зашити с платно отгоре. Един глухоням индонезиец се опитва да ми разкаже историите си за вараните на Комодо с жестове и гримаси, които впоследствие ми изглеждаха по-злокобни от гледката на гигантските гущери. Лабуан Баджо е пристанището на Флорес и на пръв поглед изглежда, че единственият начин да стигнеш до остров Комодо е само със скъпо чартирана лодка за туристи. В такива моменти е хубаво да се разходиш по пристанището и да се слееш с местните, от които разбирам че днес е пазарен ден и след малко ще потегли лодка за село Комодо, на цена – само 1 долар. Набързо събирам багажа, мятам току-що изпраното пране на простора, оставям ненужните неща в хотела и потеглям с лодката. Не ми е ясно дали село Комодо е близо до вараните, къде ще се спи там и как ще се прибирам обратно, но това са някакви дреболии, които все ще се изяснят. В лодката сме 15 човека и взимаме разстоянието за около 4 часа, а гледката по пътя е като от пиратски филм. Може би никому не е ясно точно колко хиляди са островите на Индонезия, но стотина от тях са само около Комодо. Обрасли и стърчащи като игли от водата се подават пепелявите хребети на планините. На някои от островите няма питейна вода – носят си бидони от Флорес – а жени и деца се къпят със сапун в морето. Опитвам се да зърна поне един варан, но те изглежда се припичат на сянка или се крият от хората – брей че мръсни гадини, мисля си, дебнат, дебнат, па гризнат ли те за крака – няма пускане (в интерес на истината вараните пускат и чакат… захапката им е пълна с бактерии от мършата и жертвата рано или късно получава отравяне на кръвта). На следващия ден намерих и вараните, но останах разочарован, тъй като остров Комодо се е превърнал в долнопробно туристическо сафари – събират вход, нужно е да наемеш гид (за да те пази от вараните с дълъг чатал) и за един час видях три варана (може и да бяха препарирани), а около тях почти 30 туриста зумираха, щракаха и викаха. Единственият майтап бе, че всички чартирани лодки идваха на групи от по 5-10 човека и само аз се разхождах сам с гида, като милионер чартирал цяла лодка за себе си. Към десет тръгнах да се прибирам обратно към село Комодо, тъй като почваше прилива и явно бях позакъснял, защото накрая панталоните ми се оказаха мокри до кръста. Резерватът на остров Комодо не е атракцията – и пак само за 1 долар не бих отишъл отново – но село Комодо е мястото, което си заслужава. Липсват пътища, коли и мотори, до колибите на колци има един генератор, един кладенец и може би 2-3 магазина. Селото е рибарско с 1000 души, които не ловуват само при пълнолуние. Спах в къщата на един от тях – Мистър Симон и жена му бе сготвила най-вкусната риба. По стаите има лампи, но те не се палят от никъде, тъй като генераторът така или иначе работи само по няколко вечерни часа. Мистър Симон говореше добър английски и след рибите бъбрихме до късно през нощта. Както на всяко затънтено място, местните се опитаха да ме измародерстват с цената за връщане, но в крайна сметка се прибрах с рибарска лодка за 1.5$ и събрах прането от простора.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания