Индонезия - Нуса Тенгара › Народи

Банани (musa) – ниските дървета, които раждат само един път са с огромни широки листа, здрави като мушама, които се използват и като чинии, плодът е жълт с мека обвивка и има вкус на… банан.

Населението на Индонезия е толкова разнородно, че страната има потенциал за един продължителен военен конфликт, в сравнение с който думата балканизация би се превърнала в синоним на мирно и хармонично съжителство. Само островите, които посетих са заселени от стотици народности – бали, сасак, самава, бима, мангарай, нгада и т.н, а и на Флорес и на Сумба се говорят около двеста различни езика плюс националния – бахаса индонезия. Трудна задача са си поставили основателите на страната, която малко след атомните бомби в Япония, на 17.08.1945 обявява независимост. Все още някои райони на Индонезия, като Амбон, са затворени за туристи, а в други като Аче е по-разумно да не стъпваш без добри контакти с местните. Борнео и Сулавези също се появяват от време на време на последните страници на вестника с расови конфликти, вдигнати знамена и паднали глави. Нещата допълнително се усложняват от факта, че парите на страната са концентрирани в 5те процента китайско и естествено немюсюлманско население, а наличието на добри съседи като австралийците, които без много шум си отцепиха Източен Тимор (източен изток) също подклажда огъня. Няколко са причините, че кутията на Пандора все още седи затворена и едната от тях е, че индонезийците имат благ нрав и са предимно миролюбиви хора – по автобусите дънят основно блусове, хората приказват безгрижно, лесно се разсмиват и по принцип са директни и услужливи към непознатия. Вече престанах да се учудвам на феномена, че хората по бедните страни като цяло са по-щастливи и по-сърдечни от хората в богатите страни, но (с едно голямо но) щастливци естествено са само тези, които са здрави и млади. Тежко ти ако се разболееш или по случайност преди да умреш навъртиш 50 години. Богатите наред с парите имат и грижи за утре, за застраховката, телефона, тока и работата, а бедните си свиркат, също работят тежко, но спят следобед и най-вече раждат деца (съчетавайки полезното с приятното), като единствено средство против мизерията. Като попиташ някой, колко деца има, той вдига щастливо и петте си пръстта, но някои с мъка добавят, че две от тях вече не са на този свят (основният медицински проблем не са нито тропическите болести, които се лекуват без проблем, нито мръсотията, към която те изглеждат резистентни, а фактът, че хората нямат и 5 долара за лекарства, когато им се наложи). Другата причина, че Индонезия все още е само една държава е изключителната вътрешна миграция, заставяща хора от най-различни раси и религии да живеят един с друг без да си трошат кратуните. 95% от тези, които заприказвах, се оказваха родени примерно на Суматра, с баща от Макасар, женени за яванка, работили с години на Калимантан или Тимор, преди да се заселят на Сумбава за няколко години, с намерението да проверят и как седят нещата на Сулавези за в бъдеще. Такива масови преселения и толкова много лична инициатива не съм наблюдавал в нито една друга страна.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 10 - Хижа Помби, чувалувах под Зъбатия и звездите без грам роса.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia