Индонезия - Нуса Тенгара › Финал

Дуриан (durio ziberthinus) – този плод неслучайно се нарича “кралят на плодовете”, голям и зелен с широки остри бодли, човек усеща по миризмата дуриана от метри още преди да го е видял, не случайно дурианът е забранен по много обществени места, с мириса му се свиква трудно, сърцевината скътава няколко бели и месести големи ядки, а вкусът… някои хора сравняват с месото на разлагащо се животно.

Пътуването ми се доближава към края си. Вече съм на 58ия ден от визата. Научих се да говоря пазарен индонезийски и понаучих това онова за страната, а последния ден от престоя в Банюванги успях да намеря слушалки за радио, да дам панталона на шивач, да открия халки за закъсалата се раница, да купя нова четка за зъби, скоч, батерии, гребен и секундно лепило, а също сапун, нови чорапи и разклонител, както и да запоя фенерчето с поялник. Всичко това за половин ден и в радиус от 200 метра. Време е да се изнасям оттук, но мисля, че скоро ще се завърна обратно с нова виза за още два месеца.

← предишна

Снимки от всички пътувания

Ден 28 - Заслон Баяу, стереотипен испански заслон - матраци, прозорец и маса.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia