Судан › Донгола

Крайната спирка на боксито е от източния бряг на Нил и с ферибот минавам реката, където след няколко километра стигам до Донгола – столицата на тази област. А предимствата на всеки голям град са наличието на ток и вода – достатъчни, за да се почуствам щастлив. В Донгола за пръв път се срещам с християнин – 60 годишен преселник от южните територии, заселил се по тези краища преди 35 години. Името му е Аугустин, професията – аптекар, а думите му по родината бяха единствено – “Прибирам се веднага щом свърши войната”. Голяма част от населението в Судан е християнско, но не чак толкова, колкото според различните мисионерски организации. След мюсюлманите, в Судан преобладават езичниците (южняци, вярващи в природните си религии) и чак тогава идват по брой християните, така че гражданската война определено не е война между исляма и християнството. След седмица, в Хартум на голям стадион, присъствам на масова християнска служба. Особено рестриктивни мерки срещу тях поне на пръв поглед не забелязах, а из столицата свободно се срещаха високи девойки с деколтета и без забрадки, чиито мъже бяха облечени в стил харлемски рапъри с невинни имена като Петър, Джордж или Йонас. По време на пътуването ми се водят усилени преговори между СПЛА (южните освободители) и правителството в Хартум (северните освободители), но и при южняците има достатъчно вътрешни противоречия, не само на религиозна, а и племенна основа (Денка срещу Нуери). Изгледите за мир се заплитат допълнително, когато пушките са колкото хората. На тръгване от стадиона в Хартум се сбогувам с моите нови приятели християните – Войната е трудна, но мирът ще бъде още по-труден.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания