И ето ме сега отново тук, започвайки ново пътуване - този път през Нубия, със стар немски кораб, прекръстен на име "Сагалинам", движещ се един път седмично по язовир Насър между "Високата стена - Асуан" и Уади Халфа - гранично селце в Судан. Търговията по Нил (за разлика от реката) тече от Египет към Судан и корабът е претъпкан с хора и стока, така че единствено на палубата може да преживееш 2 последователни часа. Там, на завет, разпъвам неопрена и спалния чувал, маркирайки парче отвоювана територия, а фактът, че няколко камиона с багаж остават за следващия кораб показва... че наистина няма повече място. Странично на кораба е вързана и малка барка с 4 джипа, а пространството между тях е уплътнено с шарени торби и денкове - преобладаващите стоки са печки, хладилници, пластмасови столове и домати. Голяма част от палубата е затрупана с онези дървени опори на колелца, които използват възрастните хора, отвикващи да ходят на 2 крака, но опорите изглеждат напълно ненужни в Судан при всичките дупки, липсата на равни места по градове и села или дори пясъчните подове по къщите. След повече от 4 часа закъснение (тоест съвсем по разписание) корабът потегля. На палубата разпъват огромна рогозка и мюсюлманите започват да се молят за успешно пристигане.