Столицата на Судан се намира на 50км над 6 катаракт на Нил, там където след хиляди километри от юг (езерото Виктория) и югоизток (етиопското плато) се срещат Бели и Сини Нил. 4-5 моста съединяват централен Хартум с Умдурман и Бахри (северен Хартум) и резултатът е няколкомилионен африкански конгломерат, отстъпващ по големина само на Кайро, Лагос и може би Казабланка. По променадата на Сини Нил са струпани десетки министерства, съдилища и голям университет, а останалата част на града се състои предимно от едноетажни кирпичени къщи. Столицата прилича на огромно село, сякаш разтеглено на стотици квадратни километри и като доказателство – гарата в Бахри, въпреки огромната си чакалня, разполага само с един коловоз, по който минават десетина влака седмично. В централен Хартум, зад президентския дворец, при стара английска черква, е поместен може би единствения музей, който не е постоянно в ремонт и е отворен за посетители. В двора са паркирани луксозни лимузини, возили Тито, Брежнев, Насър и както посочва надписът – “Император Президент” Чаушеску, а в черквата наред с бюста на Китчънър и прашлясали плочи в памет на Гордон и други незнайни войни на Кралицата, се редуват излъскани снимки на президента на Судан и хиляди подаръци от братските народи. Арабите пишат от дясно на ляво с техни си “арабски” цифри, така че на табелките с латиница често се споменават събития от славния период през 1968-1962 година. Центърът на Хартум – “Араби” е огромен площад с безброй микробуси и величествена стара джамия, модерни хотели и малки златарски или текстилни дюкянчета, между които като в мравуняк се блъскат търговци, таксиметрови шофьори и чейнчаджии. Впечатление правят и многото модерни джамии с изящни сребърни куполи и футуристичен дизайн, но повечето от хората се молят най-вече на открито на улицата, когато настане време за молитва и се разпее мюезинът. Започват да се срещат и просяци, липсващи по селата досега. Винаги им давам, но само от храната, която нося със себе си, тъй като гледката на пари ги прави нагли.