Судан › Мерое

От пътя, пирамидите на Мерое се виждат ясно в далечината и след бърз пазарлък с пазача се разбираме да опъна спалния чувал за няколко дни между гробниците на фараоните. Разхвърлям багажа, раницата и пликчета наоколо, за празника съм си купил кървава наденица от Хартум, но забравих да намеря дървени въглища, така че посрещам новогодишната вечер само с хляб, сирене, маслини и компот от ананас. За празника слагам двойна доза магнезий в шишето с вода и тя придобива вкуса на сладка блудкава оранжада. По някое време пристигнаха трима млади американци, преподаващи английски на негърчетата от Хартум. Заедно посрещаме Новата година с фурми и сладък чай в пустинята, а на другата сутрин те си заминават и ми оставят торбата с въглища. Няколко камъка от пирамидите и малко тел са достатъчни, за да направя импровизирана скара, която подпалвам с вестници със снимки на брадясалия Садам. И точно когато огънят се поразпали, отнякъде се изсипа група италиански пенсионери – може би любители археолози – пътуващи с джипове, които се позачудиха при вида на огън, скара и наденици между древните светини, но се успокоиха като им казах, че съм българин. След малко те си тръгват и аз оставам сам сред дюните. Тишината е неестествена за хората, свикнали с монотонния шум на града, чувам единствено вятъра, собственото си дишане и жуженето на мухите, което затихва привечер. По пясъка се срещат следи от големи сигнално-сини бръмбари и тези следи свършват, когато се кръстосат със следите на куче (въпреки че се смятат за “мръсни животни” в исляма, кучета се срещат навсякъде във и около селата, но те най-често са плашливи и безопасни за пътника с камък в ръката си). Нощите, за мое щастие, са безветрени и топли, звездите за колкото в планетариум, а луната е ярка и хвърля сянка.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания