Идва 31 декември и след като в Судан така или иначе няма барове, заря, скандали, чалга и махмурлук до Иванов ден, решавам да прекарам празника някъде в пустинята. На около 200 км североизточно от Хартум се намира Мерое – древен град, прескочил апогея си малко преди новата ера, от който днес са останали само развалини и пирамиди. През Мерое минава вторият асфалтов път в северен Судан, който вместо “Път №2″ си има истинско име – “Магистрала Осама” е копродукция между Судан и г-н Бин Ладен. Спонтанно се сещам и за 20 Август 1998, но американските бомби по най-големия фармацевтичен завод на Судан не са оставили ярка диря в историята. Липсват статистики, въпреки че може би екип от икономисти и доктори ще е в състояние да изчисли по формула, колко хора при 30 милионно население измират, когато цената на лекарствата скочи примерно с 20%. В крайна сметка едните пращат самолети към страните, където строят другите и обратно. А многоликата пропаганда бълва ласки като “Демократ” и “Смирен Раб Божи” наред с проклятия като “Сатана” или “Терорист”.