Судан › Карима
Следващият град по пътя ми е Карима, намиращ се почти на 4 катаракт. Градът е малък и еднообразен, на пристигане изглеждаше съвсем запустял и животът кипеше единствено, където за почивка бяха спрели камионите. Едва след дълго лутане намерих фундук. На рецепцията лежеше старец и през няколкото дни престой го виждах само в това положение. Старецът ме изпрати за регистрация в полицията, а полицаите естествено не четяха латиница, така че сам вписах името си в тефтер. Някакъв формуляр трябваше да послужи като доказателство за регистрацията, но този формуляр, в техните чекмеджета, липсваше. Реших, че това ще е последната ми регистрация – и да ме спрат по чудо, бих могъл да измисля всякаква история, която да звучи напълно правдоподобно дори и да е най-невероятната. В близост до Карима е Джебел Баркал, античен храм на Амун и комплекс от няколко пирамиди. Поискаха ми разрешително, казах че нямам, предложиха да ми издадат на място, но парите ми се сториха много и си излязох. Ограда имаше само на 1 км от двете страни на входа, така че заобиколих оградата и след 20 минути бях между пирамидите. Нещо подобно е и суданската бюрокрация – привидна джунгла от тефтери, формуляри, папки и хартийки, която лесно се заобикаля и служи единствено за вкарване на информация. Но тежко му на онзи, който се опита да изкара и едно име от нея – особено на латиница (Какво ли би се получило примерно в България, ако арабските паспорти бяха изписани само с арабски букви?)
Снимки от всички пътувания
 |