Судан › Начало

Декември 2003

Преди две години спрях за седмица в Асуан – първи катаракт на Нил. Вече бях свикнал с натрапчивостта и присмехулството на тези египтяни, до които туристът има допир и типичното за тях “бакшиш, бакшиш мистър”, описано от пътешественици и през средата на 19ти век, не ми правеше особено впечатление. Минавайки през малко село, по пътя към поредната атракция, се спрях до работници на скеле. Заприказвахме се със знаци, смесица от арабски, английски и български, после поразгледах строежа и те ме поканиха на чай в близка къща през улицата. Какво ли ще пробват да изтъргуват сега? Подправки, каркаде, дрехи, сувенири…? – питах се аз, но хората кротко седяха наоколо и сипваха чай или поднасяха сладки. Снимах семейството на двора и на снимката те изглеждат като група призраци, поради белите роби, сянката и черния цвят на лицата им. На тръгване, с нормална доза недоверие все още се чудех, как така са ме поканили без някаква видима изгода. Не искам да обиждам египтяните, те са прекалено практични хора, но тогава за 1 месец изпитах подобна любезност само при един берберски старец (до оазиса Сива – Либийската пустиня) и няколко нубийски семейства като гореупоменатото. Попитах ги къде се намира Нубия, а отговорът беше – Нубия е всичко между Асуан и Хартум. (Това твърдение е може би вярно само в историческа перспектива. В днешни дни нубийците живеят от Ком Омбо – много по на север от Асуан – до Донгола (градче над 3 катаракт на Нил) – много по на север от Хартум.)

следваща →

Снимки от всички пътувания