Пакистан › Пащуни
След два еднодневни прехода из планините около Бамбурет се завърнах обратно в Читрал. На автогарата срещнах един тип (пак пащун), който се разхождаше с тетрадки и учебник по английски. Поговорихме 5 минути и съвсем внезапно той каза – “Виж имам малко работа и оставям тези тетрадки при теб, а докато ме чакаш – моля те напиши ми набързо един сертификат за развод”. Първоначално помислих, че просто за курсовете от местното ИЧС им искат да напишат нещо по тази тема, но го изчаках да се върне и питах какво точно му трябва. А той обясни, че жена му била такава и такава – не можел да я търпи повече и направи кисела гримаса… всъщност искаше молба за развод. Обикновено пред съдилищата си има писари за тази работа, но той явно бе решил да мине тънко и затова помоли мен. Нямам представа дали молбата на английски (вместо на урду) му е свършила някаква работа, но двамата заедно хубаво изтипосахме жена му, като най-накрая оставих празно място за имената на свидетелите. Не ми е ясно също, как според шариата някой, който почти никога дори не вижда жената на приятеля си, може да се изкаже на тема бракоразводното му дело, но човекът си тръгна доволен и даже ми благодари горещо. Пащуните рядко се съобразяват с други закони освен своите унаследени кодекси – пащунвали – които се обсъждат и прилагат във всеки конкретен случай на локално ниво от съвет на старейшините – наречен джирга. Всички проблеми се решават въз основа на местните селски традиции и според кодекса двама може да се гонят до смърт заради прегрешенията на прадядовците си. А понякога се стига и до примирие, след като красавицата на селото “склони” да се ожени за невменяемото момче на съседа, само защото баща й навремето му отровил кучето.
Снимки от всички пътувания
 |