Пакистан › Начало
Септември – Октомври 2008
Беше средата на Септември, когато се разделихме с бащата и продължих сам за Захедан. До там пътувах цяла нощ от Керман, а на сутринта се събудих с “автобусна екзема” на челото – от триенето му по време на сън в текстила на предната седалка. В Захедан се придвижих по възможно най-сложния начин (с такси и прекачване) в посока Пакистан, но въпреки това пристигнах доста рано. Границата все още не беше отворила и 2-3 души вече седяха на стълбите пред нея. Напук на Рамазана всички закусихме сладко с хляб и ябълки, но в един момент чевръсто скочихме и се подредихме на опашка, когато пред нас се изсипа частен автобус с 5-6 мъже и цял харем ханъми. Вратите се открехнаха малко след това, имаше и блъскане и викове и нежни псувни на 10-ина различни езика, но сравнително бързо преминах от ислямска република Иран в ислямска република Пакистан. Пеш стигнах до първото село – Тафтан – само за няколко минути, а там смених рупии, колкото да имам за автобус, храна и вода до Куета. Пробих си път през десетки купчини боклук и още толкова кресливи продавачи на билети, вдъхвайки с пълни гърди от позабравения натрапчив мирис на субконтинента – сякаш нарочно заграден от останалия свят с прегради като Хиндукуш, Каракорум и Хималаите. Жените в Иран бяха забулени, но поне ги имаше по улиците… а тук не се видя нито една местна и след няколкото часа, преминали в товарене на торби, денкове, буркани с мармалад, кашони, кози и всякакви такива по автобуса. Накрая се натъпках заедно с другите кочове вътре и потеглихме през пустинята.
Снимки от всички пътувания
 |