Пакистан › Куета
Учудващо беше, че за 3 евро намерих стая с баня, вентилатор, телевизор и още по-важно – с чисти чаршафи и условия за пране. Тишината през нощта стана така неестествена, че пуснах вентилатора и едва след това заспах непробудно, а на другата сутрин се събудих късно и тръгнах насам натам. Всичко на пръв поглед изглеждаше както в Индия – мръсотията, купчините боклук и тежката миризма на урина и хиляди изпражнения. Този аромат вдигащ се от откритите канавки, който убива всякакъв глад и апетит в първите няколко дни преди да се аклиматизираш. По тротоарите седяха стотици просяци и продавачи на всичко – ампутирани и/или с протези, пъпчиви, грохнали, сакати, стари жени в несвяст и полутрупове, разположени в строителни колички. Улиците бяха пълни с рикши и микробуси, натруфени със светлоотразители и нашарени по пакистански със заврънкулки и ярки цветове, а между тях се разхождаха войници, стиснали 70 годишни пушки с дървени приклади. Бензиностанциите бяха с ръчни помпи вместо колонки, а понякога по цялата улица, незнайно откъде прииждаше още вода, заедно с цялата помия от откритите канавки – тежко ти ако си по джапанки. Но просяците и бездомните отдавна се бяха нагодили към тези дребни неуредици и много от децата събираха остатъците от пластмасови шишета в клоаките, а други влачеха магнити и малки пособия, подобни на рало след себе си, за да не оставят нищо ценно в канализацията. Като по чудо намерих цяла рупия (1 евро = 110 рупии) на пътя и още преди да съм се изправил една просякиня вече бе протегнала немощните си пипала към мен или по-скоро към рупията. Индийският субконтинент е едно постоянно изворче на отпадъци и боклуци – все пак за разлика от Индия, в Пакистан поне липсваха кравешките изпражнения и по тази причина, тук като че ли бе с една идея по-чисто.
Снимки от всички пътувания
 |