Пакистан › Шандур
На 20-30 километра южно от Гилгит се събират три гигантски вериги – Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. Оставаше да се поразтъпча из Хиндукуш, която започва стръмно, но става малко по-полегата на запад, преди да се издигне в колоси като Тирич Мир (7700 м) или Ношак (7500 м) и да се спусне в Афганистан. Хванах автобус към Читрал, движещ се по долината на река Гилгит и след това – на Гизер. От близо седмица вече почти нямаше слънчеви дни и на небето още от сутрин се появяваха тъмни облаци, а високите части бяха в мъгла. Автобусът остави зад себе си езера и мостове, а някъде надвечер стигнахме до доста широко плато, където Гизер се разливаше в безброй мочурища. Оскъдната растителност бе достатъчна за 2-3 стада якове, а есента вече бе факт на тези височини и цветовете на пейзажа изгасваха в жълто-кафяво под зъберите на незнайни 4-5 хилядници в черно-бяло. След още едно изкачване стигнахме и до втора тераса на платото, от където се откри гледка към огромно езеро – Шандур. Духаше силен вятър, но точно на превала спряхме, за да сменим гумите преди стръмните серпентини надолу. Повечето от пътниците се гърчеха конвулсивно от студа, въпреки горещия чай с който се почерпихме в една шатра, а водата на езерото бе покрита с тънка скреж. През лятото тук се организира фестивал и турнир по поло между отборите на Гилгит и Читрал, които са избрали мястото поради липса на други ливади над 3700 м. Виж – тези, които не се нуждаят от толкова голяма площ, примерно армейските отбори на Пакистан и Индия са разположили пушкалата си из Сиаченския глетчер на 6000 м. и се аклиматизират вече 20 години.
Снимки от всички пътувания
 |