Пакистан › Читрал

След още 1 ден стигнах в Читрал – първият град, където бе нужна регистрация в полицията. Подобно на Гилгит и тук голяма част от населението се състои от пащуни, а те са добри търговци дори без начално образование, но бързо се палят и вадят пистолети, ножове или х..ове – каквото имат под ръка. Често някои от тях се бъзикаха, имайки предвид имиджа си – “Как ти се струва града? Опасно ли е тук? И да знаеш, че сме пащуни.” А аз им отвръщах – “Градът наистина е опасен… особено рикшите мачкат на поразия… но вие пащуните сте добри хора”. Освен пащуни започнаха да се срещат хора със сини очи и русоляви коси. Легендата гласи, че тук в Читрал са се установили и дезертирали част от войните на Александър Македонски, но ако са били само дузина, както разправят, едва ли гените им са щели да оцелеят до наши дни. Въпреки, че от комерсиална гледна точка тези митове са само в плюс на местните. Много туристи идват тук точно следвайки легендата, а след няколко дни, в долината при село Бамбурет стигнах и до цял културен център, училище и музей, вдигнато от гръцки доброволци с пари на южната ни съседка. Явно има полза и от такова празно величаене и себеидентификация с герои от памтивека – по подобен начин пакистанците си умираха от кеф, когато им разправях, че планините в тяхната родина са по-красиви и по-високи от индийските. Ех шопе, шопе – и ти отдавна си глобализиран.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания